В Джебел Бог ги употребява по един чудесен начин. С Божията помощ те са основали и регистрирали нова петдесятна църква ? ЕПЦ ?Река на живот? - Джебел. През миналата година са кръстили около 10 човека във вода. Освен това с Божията помощ са купили стая за събрания на църквата за около $4000.
Тази година от 13.01.2003 те започнаха едно мисионерско тренировъчно училище в което обучението се извършва непосредствено на мисионерското поле. Целта им е да обучат хората от тяхната църква, както и християни от други места в България, които са призвани за мисионери.
През това лято, докато бяха на море в Китен, Таки и Меги заедно с децата си ни посетиха в Долно Езерово и в един от разговорите ни стана дума, че бих могъл да преподавам дисциплината ?Обзор на Новия Завет? в новосформираното училище.
Джебел е разположен в една хълмиста област в Източните Родопи. В областта има около 500 села от които около 300 са турски. Поразителен е факта, че от 1990 година до сега там са построени около 220 джамии изцяло финансирани от чужбина, като за същия период са регистрирани едва няколко евангелски църкви. В същото време ислямски функционери разпространяват преведени на български брошури с цел пропагандиране на ислямската система на вярвания. Една от тях, която в момента стои пред мен е наречена ?Поглед върху исляма? и е издадена от благотворителна фондация ?Ал-Манар?.
Съществува силен обществен натиск върху местните жители да ходят в местната джамия в която да се покланят на Аллах.
В Момчилград има училище за имами, а в едно съседно село частно ислямско девическо училище.
По всичко личи, че България е тренировъчна база за подготовка и изпращане на ислямски мисионери в Европа. Може би една от причините за това е възможността българските мюсюлмани безпрепятствено да престояват в Западна Европа.
Тръгнах за Джебел в Неделя към три часа следобед. Пътят от Бургас до там е около 310 км. Валеше слаб дъжд и времето беше влажно. Докато стигна около Нова Загора се стъмни и след това карах на фарове. Знаех, че след Стара Загора трябва да тръгна на юг към Димитровград, Хасково, Кърджали и Джебел. Това за мен беше непозната територия. Никога не бях ходил в онази част от България, която е на юг от Димитровград. Карах в мрака и си мислех как ли ще протече служението ми в Джебел.
Докато минавах през Хасково усетих, че духовния климат се промени ? като че ли преминах на друга духовна територия. Минах през Кърджали, 5-6 км. след това завих надясно по отбивката за Джебел и към осем часа влязох в града. Спрях до един осветен малък супермаркет до пътя и се обадих на Таки по телефона да дойде да ме посрещне. Името на магазина беше ?Дивиджи? и хората в него си говореха на турски. С мен разбира се говореха на български. Всичко това беше много странно за мен. По късно разбрах, че в Джебел освен ?Дивиджи? има още два магазина ? ?Сулфи? и този на Юзджан Ходжа.
В апартамента на Таки и Меги освен тях и децата им бяха и още двама курсисти. За тях все още не бяха намерили квартира, така, че тримата с тях спяхме върху матраци на земята в хола.
Независимо, че градът е доста поизпразнен и има квартири, хората не желаят да ги дават на мисионери. Докато бях там, Таки всеки ден ходеше при онези, които бяха обещали, но те все казваха ?Утре?. Научих, че отлагането е нещо характерно за ориенталския манталитет.
Мъжете с които спяхме заедно имаха много силни свидетелства. Единият от тях, беше Коста Чурлинов от Македония ? бивш наркоман и наркодилър от Гевгеле, когото Исус освободил за един миг. Разбира се преди това негови приятели се молели и постели за него около седем месеца. В резултат от обръщението му църквата им пораснала от 5-6 до около 70 човека. Той бил известен престъпник в цяла Македония и всички включително лекарите и мафията се чудели как така изведнъж е спрял да взема наркотици. Мислили, че взима някакви супер нови американски наркотици. Но този, който всъщност го освободил е Исус.
Другият брат, Антон Дончев преди да повярва също се е движил с престъпни елементи, а след обръщението си е служил в няколко църкви около Смядово.
По пътя към църквата срещнахме няколко мюсюлмани, които по същото време отиваха на молитва в местната джамия. Няколко дни по-късно една от сестрите сподели, че имала видение на мравки, които идват от много места, влизат в една тъмна дупка и изчезват в небитието. Когато помолила Бог за тълкувание, Святият Дух и открил, че това са мюсюлманите, които се стичат в джамията, без да осъзнават, че религията им не може да ги спаси от греха и вечната смърт.
Ислямът е изграден върху пет стълба:
1. Свидетелство за вярата. Това значи да се вярва, че няма никой друг бог, достоен за почитание освен Аллах и че Мухаммед е Неговия пратеник на всички човешки същества до Съдния ден.
2. Отслужване на молитвите. За мюсюлманите задължение към Аллах е да се молят пет пъти дневно. Според тях тези молитви оживяват вярата им, пречистват сърцата им и ги предпазват от изкушения.
3. Говенето или поста през месец Рамадан. През това време правоверните мюсюлмани се въздържат от храна, пиене и полови сношения от изгрев до залез слънце.
4. Даване на милостиня (Закат). Даряване на бедните на 2,5% от спестяванията за една година като религиозно задължение и средство за пречистване.
5. Поклонението (Хадж) в Мека. То трябва да се извършва поне един път в живота, ако човек разполага с необходимите средства за това.
След молитвата с Таки отидохме да закусим по една супа в закусвалнята на ?Шашмата?. Това, което ми направи впечатление в Джебел беше, че в кафетата и заведенията почти нямаше жени ? те бяха в къщи или на работа. И обслужващият персонал и клиентите в заведенията бяха само мъже.
В 8.00 започнахме с лекциите ? Обзор на Новия Завет.
Разглеждахме Новия Завет около двадесет часа, като задачата ни беше да добием една цялостна представа за отделните книги ? тяхното авторство, съдържание, структура и основни теми, а също и връзката на отделните книги помежду им.
Както вече казах повечето от студентите имаха много силни свидетелства. Две от жените ? Тодорка от Добрич и Денка от Ямбол са били изцелени от рак и са се предали напълно на служение на Бога. И двете са много силни молитвени воини, особено Денка, и вярвам, че дори само участието им в сутрешните молитви е достатъчно за престоя им в Джебел.
Младен Илиев е регионален координатор на проекта на филма ?Иисус?. Почти всеки ден след лекциите в различни села от околността той организира прожекции както на български, така и на турски, на които заедно с него на смени ходят и част от студентите.
В четвъртък вечер от 17.30 беше седмичната служба на църквата. Дойдоха само една жена (рускиня) със своите дъщери, едно момиче и едно момченце. Имаше и няколко студенти ? другите се подготвяха за изпита на другия ден. Таки и Меги бяха отишли във Варна на конференция за работа с турците. Проведохме службата. Всичко мина нормално.
В петък сутринта проведохме изпита и около обяд след тъжно сбогуване със всички си тръгнах обратно за Бургас. Отново след Хасково усетих промяната на духовната атмосфера. Може би си мислите, че тук в Бургас вярващите и църквата са зле, но искам да ви насърча, че не е така. Само когато някой отиде в Джебел и поживее известно време там, може да усети разликата.
В заключение искам да кажа, че това, което разбрах от престоя си в Джебел е, че за българските мисионери Джебел е като една ?Самария?, като един трамплин за Турция. Ако някой иска да отиде да като мисионер в Турция, преди това той трябва да отиде и да поживее поне шест месеца в Джебел, където да се адаптира и да преодолее поне частично културния шок, който го очаква в началото на мисионерството му извън България.
Затова трябва да се молим за Божието дело в този град и затова Бог да изпрати едни достойни мисионери, които да поемат работата на Таки и Меги и да я развият, докато семейство Бозеви заминат за Турция.
В момента в Джебел и областта се води една духовна война, като въпросът, който предстои да се реши е дали Източните Родопи ще бъдат за Исляма или за Христос?
Затова трябва много да се молим и да подкрепяме нашите братя и сестри в Джебел духовно, финансово и по всеки възможен начин. Това не е нечия лична борба, водена заради някакви дребни интереси. Става въпрос за сблъсък между Църквата и света, между Божието Царство и сатанинското царство, който ще определи вечната съдба на множество човешки души. В Посланието си към Ефесяните 6:12 ап. Павел казва: ?12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тази тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.?
PS /допълнено по-късно/:
За контакти в Джебел:
Димитър Бозев
6600 Кърджали
п.к. 171
Тел: 088 963 764
E-mail: tmbozevi@hotmail.com