?Божидаре, намери ми свестни хора, които да наема на работа!? проплака преди два дни моят приятел Жоро. ?Отчаян съм. В България няма добри работници.?
Жоро (името е недействително, с цел да запазя личната неприкосновеност на човека) е на около 50 години, собственик на известна във Варна, добре установена фирма в областта на транспорта и външната търговия. Той е от хората, които наистина използват стратегическото положение на България като мост между Европа и Азия. (През това време правителствените чиновници ръсят нереални глупости и си измислят бомбастични проекти с глобална безполезност.) Представлява няколко големи европейски транспортни компании. Осигурява работа за български превозвачи. Няколко кораба в Черно и Средиземно море работят само за неговите товари. В офиса му работят само пет човека, но още поне петстотин други в обслужващи и транспортни фирми очакват от него да продължи да работи, за да има препитание и за тях. Негови проекти са печелили търгове на Европейския Съюз. Умът му е като компютър с програма за транспортни схеми. Знае наизуст всички тарифи за превоз, които някога биха потрябвали на някой товародател на Балканския полуостров, плюс пристанищни и летищни такси, документи, законови изисквания и ограничения, гранични контролни правила и т.н.
Този забележителен ум има само един проблем: Не може да намери добри служители. (Не, не се заблуждавайте: Това не е поради ниските заплати. Началната ? за пробния период ? заплата на служител в неговата фирма е в пъти по-висока от средната за страната.) Преди две седмици е уволнил двама от своите служители. Единият просто бил некадърен ? не внимава, не мисли, немарлив е, допуска много грешки. Другият ставал за работа, но пък крадял. Оттогава Жоро си търси хора. Пуснал обява във вестника, но тя не привлякла нито един подходящ човек. А на Жоро не му трябва много: Трябва му човекът да знае английски и да умее да работи с компютър; на всичко останало той сам ще го научи. Не му трябва да има опит. Даже не иска и висше образование. (Всъщност, българското висше образование май вече се приема като сериозен минус сред работодателите; разбира се, държавното образование не може да произведе друго освен безпочвено самочувствие.) А предлага висока заплата, служебен автомобил (и за лично ползване), служебен мобилен телефон (и за лично ползване) и други привилегии. Да не говорим за възможността да научиш занаят не просто безплатно, а за добра заплата! Включително дългосрочните възможности за установяване на делови връзки и запознанства, от които всеки по-предприемчив млад човек би могъл да се възползва в бъдещето.
Сега му търся подходящи кандидати за работа. Нямам големи надежди за успех. Но поне ще опитам.
Парадоксалното състояние на българския трудов пазар
Жоро не е единственият работодател с такъв проблем. Аз познавам много работодатели. Всички те имат този проблем. Спокойно бих могъл да кажа, че всички работодатели в България го имат. Те не го казват открито и официално, но вътрешно го коментират помежду си. Само от бегла памет мога да се сетя за поне 20 работни места в частни фирми ? високоплатени, привлекателни, с високи привилегии ? които остават незаети. Повечето от тези, за които знам, са във Варна, но познавам работодатели и в други градове: София, Пловдив, Бургас и др. Работните места са за спедитори, корабни агенти, инженери по електроника и машинни инженери и все такива квалифицирани професии. Но няма подходящи кандидати за тях. Ако човекът е честен, той се оказва некадърен. Ако пък е способен за работата, се оказва нечестен: краде или кръшка от работа. Ако пък е един от тези редки случаи, когато е едновременно честен и кадърен, той вече е мишена на усилията други работодатели да го привлекат с по-добри условия, и не се задържа дълго на работа. Това не е шега работа. Това е война. Работодателите са в бясна конкуренция за добри работници. Не вярвайте на онези, които ви казват, че имало много хора, които чакат да бъдат наети на работа. От гледна точка на работодателите нещата въобще не стоят така.
Как така? Та нали всички чуваме всеки ден, че в България е тежка безработица и криза? Колко много регистрирани безработни всеки ден, дори безработни висшисти има! Какви разходи имала държавата за осигуровки, и как били пълни бюрата по труда! Тогава какъв е проблемът на работодателите? Как да решим този парадокс?
Отговорът е в това, което икономистите наричат ?Закон на Парето.?
Законът на Парето
В края на 19 век един италиански икономист и социолог, Вилфредо Парето, формулира едно правило, което остава в социологията под името ?Правилото 80-20,? или ?Закон за елита,? или още, ?Закон на Парето.? То гласи следното:
Във всяко общество, 20% от хората произвеждат 80% от ползите и печалбите. На другия край на кривата, 20% от хората създават 80% от проблемите и загубите.
Това правило изглежда универсално, макар да няма логически доказателства за него. И то се прилага навсякъде и във всяка област или група в обществото. В отдел ?Продажби? на всяка голяма компания 80% от продажбите се извършват от 20% от търговските агенти. В полицията, 20% от служителите носят 80% от разкриваемостта на престъпленията. Във всяка голяма църква, 20% процента от хората довеждат 80% от новоповярвалите. И така нататък.
И така, как Законът на Парето обяснява парадоксите на българския трудов пазар? Много просто. 20% от работната сила в България върши 80% от икономическата дейност на пазара. Това е факт. Никаква икономическа политика не може да го промени. Никакъв закон за задължително всеобщо образование не може да уравновеси нещата. Никакви профсъюзни дейности не могат да наложат равноправие между работниците. 80% от хората в обществото ще останат гладни, ако елитът ? тези 20% ? престане да работи, или измре, или напусне страната, или по някакъв друг начин прекрати своята икономическа дейност. Всички ние зависим от добрата воля и моралната почтеност на тези 20%.
Кои хора са в този елит? Не, това не са свръхбогатите бизнесмени или директори на големи компании. Те са може би половин процент от населението, не повече. Двадесетте процента са тези, които социолозите наричат средна класа. Но те не са обособени като отделна класа. Една част от тях са малки и средни собственици. Друга част са свободни професии.
Но най-голямата част от тях са това, което социолозите наричат среден мениджмънт. Това са хората, които нямат собствен бизнес, нито са свободни професии, а работят за различни фирми в различни отрасли. Те са които ръководят цялата икономическа схема на нацията чрез своя интелектуален труд и умения. Те обикновено са на постоянна заплата (в пъти по-висока от средната), радват се на високи привилегии за сметка на компаниите, за които работят (служебен автомобил, служебен мобилен телефон, наем за жилище, високи медицински застраховки, фирмени жилищни заеми и т.н.), и имат умения доста над средните (езикови и компютърни умения, комбинативен ум, умения за общуване и продажби, инженерни и новаторски способности, способности за бързи и правилни реакции в трудни ситуации и дори враждебна среда, психологическа самостоятелност и ръководни умения, пазарна интуиция). Запознайте се с тях. Това са двадесетте процента от работната сила, които контролират икономиката на България със своя труд и умения. Това са хората, без които не могат нито богатите собственици и директори на компании, нито онези 80%, които едва различават лявата си от дясната си ръка, от икономическа гледна точка.
Именно такива хора търси моят приятел Жоро. Именно такива хора търсят всички работодатели, които познавам. И не ги намират.
Накратко, ако използваме военна терминология, икономиката на България има достатъчно генерали и редници. Но няма сержанти и лейтенанти. А без сержанти и лейтенанти война не се води. Нито пък може да се свърши добра работа без мениджъри на средно и ниско ниво.
Това обяснява видимия парадокс между незаетите работни места и високия процент на безработица.
Отворена врата за господство чрез слугуване
Какво общо има тази парадоксална ситуация на трудовия пазар с евангелизирането или с християнското господство над земята? Много. Това е покана от Бога към евангелските християни да се намесят и да запълнят празнината.
Евангелските християни имат всички необходими качества да снабдят трудовия пазар с тази високо ценена, но много оскъдна стока: квалифицирани мениджъри на средно и ниско ниво.
Първо, те имат високо ниво на самоконтрол и дисциплина. Човек, който ходи на църква всяка седмица и се моли почти всеки ден, определено има по-високо ниво на самодисциплина от средния невярващ. Има висока вероятност един такъв работник да е внимателен и съсредоточен в работата си, както и да е способен да работи в извънредни ситуации и извън работно време. Да не говорим за такива дребни неща като свобода от пристрастеност ? алкохол, тютюнопушене и други.
Второ, те имат добра интелектуална дисциплина. Евангелските християни са единствената група в обществото, която се отличава с високо ниво на грамотност и интелектуална активност. Дори най-необразованата възрастна жена в коя да е една евангелска църква чете Библията поне през ден. Повечето невярващи, дори тези с висше образование, рядко четат нещо по-смислено от вестници и приключенски романи. Поради своите убеждения християнинът рядко се поддава на затъпяващото действие на популярната култура ? телевизия, кино и различни шоу-програми. Това го издига над средното интелектуално ниво на невярващите. Това е от сериозно значение за неговите икономически способности: Всеки работодател очаква от своите служители да се учат бързо на работата. Това не става без интелектуална дисциплина.
Трето, те имат високо ниво на морал. Проблемът на всеки работодател е, че е принуден да поверява своите ресурси в ръцете на своите служители, а няма ефективни средства за постоянен контрол върху тях. Когато служителят е неморален, той лесно се поддава на изкушението да злоупотреби с тях ? например, да открадне или да ги използва за непозволени цели. Повечето невярващи, тъй като нямат вътрешно, морално възпиране, се спират само от заплахата от наказание. В повечето случаи християните се въздържат от неморални действия заради съвестта, а не заради наказанието (Рим. 13:5), което ги прави по-евтини за техните работодатели; не се налага работодателят да отделя ресурси и време за контрол и следене.
Четвърто, те имат ? или поне могат да имат ? смелост да действуват в непредвидими ситуации. Човекът, който е видял свръхестествени изцеления и е повярвал в свръхестествената сила на Святия Дух, едва ли ще има проблеми да повярва, че същият този Дух ще му помогне в трудни икономически и организационни ситуации. Това поражда икономическа смелост. Е, невярващият работодател не винаги разбира духовния произход на смелостта. Но от собствен опит знам, че много малко са онези работодатели, които не биха искали техните служители да са инициативни и да поемат рискове. Повечето работодатели са готови да поемат загубите от разумните и интелигентни рискове на своите служители, отколкото да имат безинициативни роботи в офиса.
И пето, християните разбират принципа на йерархията. Няма нищо по-бедствено за една компания от разрушаване на вътрешната йерархия. Когато служителите не разбират или не признават своето място в компанията, това създава вътрешни проблеми, които често водят до необратими сривове. Християнинът познава йерархията, и заради съвестта, а не заради наказанието (Рим. 13:5), я спазва. Това го прави много ценен икономически ресурс на пазара на труда.
И наистина, работодателите са единствената обществена група, която не само не си позволява да се подиграва на християнската вяра, но и гледа съвсем сериозно на нея. Работодателите знаят много добре: Вярата означава дисциплина и почтеност. Тези две неща имат за тях съвсем реални измерения: $$$. Бизнесменът, който пренебрегва такъв ценен икономически ресурс ? вярата на своите служители ? ще има сериозни проблеми на пазара.
Накратко, евангелските християни имат всички качества, които биха могли да ги направят много привлекателна цел за работодателите. В България евангелските християни наброяват около 40,000 души. От тях приблизително 15,000 души са постоянно работещи. Близо 5,000 от тях са способни да развият своите умения дотам, че да влязат в ?клуба на 20%.?
Пет хиляди дисциплинирани, обучени, инициативни фирмени служители могат да бъдат много сериозен икономически фактор за малката българска икономика.
Пасторите могат да престанат да се занимават с много излишни религиозни дейности. И могат да използват ресурсите на църквите в програми за икономическо ограмотяване и развитие. Те могат да доставят на пазара на труда най-оскъдния и най-ценен икономически ресурс, от който този пазар се нуждае. След едно десетилетие евангелските църкви могат да станат сериозен икономически и обществен фактор. Много по-сериозен, отколкото е процентната численост на евангелските християни в България. А това вече е евангелизация. Истинска евангелизация. (Виж книгите на Денис Пийкок,
Да правиш бизнес по Божия начин,
Въведение, ?Икономическата евангелизация: Да ловиш рибите чрез тяхната собствена храна?;
и Да спечелим битката за умовете на хората,
Глава 10, ?Да станем ловци на хора.?)
Това е съвсем реална стратегия. Тя вече е била използвана в историята за растежа и разпространението на християнството.
Историята: Господство на добрите служители
Библейският принцип е, ?Който служи, води? (Мат. 20:25-28). Ефективната власт в обществото се държи от онези хора, които най-добре и най-ефективно посрещат истинските нужди на най-голяма част от хората. Това е истинската движеща сила на човешката история ? не войните, не решенията на политици или монарси, не случайните обстоятелства. Историята се движи от онези, които най-правилно са осъзнали и предвидили истинските нужди на човечеството и са положили усилия да ги посрещнат.
Като следствие, всяка обществена група, която намери начин да снабди обществото най-ефективно и с най-ниски разходи този продукт, който е най-оскъден и най-ценен, ще управлява това общество през следващото десетилетие.
Най-очевидният пример в наши дни? Бил Гейтс. През 70-те и през 80-те години имаше компютри, но с тях трудно се работеше. Само много добри специалисти програмисти и оператори можеха да общуват с компютъра свободно. ?Оператор на ЕИМ? звучеше много гордо в онези години. Компютрите навлизаха все повече в живота на човешката цивилизация, но малко хора ги разбираха и можеха да работят с тях. Накратко, един продукт беше много оскъден и много ценен: Свободното общуване с компютрите.
Бил Гейтс достави този продукт. Оставям настрана въпроса дали той е измислил идеята за Windows или е взета от някой друг. Един факт е налице: Бил Гейтс я разпространи на всички хора. Вече всички, дори и най-глупавите от нас, можем да общуваме с компютъра приятелски. Човечеството беше готово да плати за този продукт и така да направи доставчика му най-богатия човек в света. Бил Гейтс реши, че има способностите и желанието да вземе тези пари и това високо положение. Е, взе ги.
Именно това е начинът, по който Църквата е разпространявала християнството в миналото. В последните дни на Римската империя, когато обществото се е нуждаело от икономическа и политическа стабилност и защита, християнските епископи в европейския Запад са организирали икономическата дейност и отбраната на градовете. (Папа Лъв I без оръжие, само с една лична среща успява да убеди хунския вожд Атила да престане да плячкосва западните области.) В мрачните десетилетия на 7 и 8 век християнски монаси и църковни служители издигат Църквата в положение на коректив на абсолютната държавна власт и така запазват някакво ниво на индивидуална и икономическа свобода в християнските земи.
По време на Реформацията, Лутер работи за това, от което Германия много силно се нуждае по онова време ? чувство за национално единство в разпокъсана Германия. Тази му дейност го прави толкова ценен както за управляващата класа, така и за обикновените германци, че неговото християнско учение се приема в цяла Германия. Женевските градоначалници след 1538 силно се нуждаят от учение, които ще внесе ред и законност в града. Жан Калвин, със своята реформистка теология, им дава това, от което те се нуждаят. Макар че често градоначалниците са лично враждебни към Калвин, те не се осмеляват да го изгонят от града, защото това би означавало срутване на обществения мир във време, когато цяла Европа е в смутове, политически и икономически. Така Женева става просветителски център на Реформацията, дори понякога против желанията на самите женевски управници.
Често католическите мисионери в различни части на света използват осъждането на робството като евангелизационно средство. Така се създават големи католически колонии в Индия (чрез проповядване на равенство, против кастовата система) и Южна Америка (чрез приютяване на избягали роби от мините и плантациите).
В Северна Америка методистките пътуващи проповедници в Запада често са учели децата (и дори родителите) да четат и пишат; тоест, снабдявали са ги с ценения оскъден продукт на образованието. Резултатът е, че към 1800 година почти 100% от семействата на белите заселници отвъд Апалачите са били ревностни членове на Методистки църкви!
Дори днес има примери за такава дейност. Петдесятно-харизматичните църкви в Бразилия развиват усилена дейност по създаване на работни места в бедните райони на големите градове. Искате да видите евангелизационни успехи? Идете в Бразилия.
Заключение
Накратко, пазарът на труда в България отчаяно се нуждае от един много важен и много ценен ресурс: способни и почтени фирмени служители. Този ресурс е толкова важен, че на практика той контролира икономиката на България, независимо дали социолозите го осъзнават или не.
Християните в България биха могли да използват парадоксалната ситуация на пазара на труда в България, за да започнат да упражняват реално влияние върху икономиката на страната, а оттам и върху душите и умовете на хората. Но не го правят. Защо? Защо пасторите не виждат тази възможност и защо не пренасочат усилията си от безсмислени религиозни активности към реална стратегия за упражняване на праведно господство върху Божията земя?
Защото нямат възглед за бъдещето.
Тяхната идеология е краткосрочна, екзистенциалистична, късогледа. В нея няма бъдеще в историята. Историята за тях е празна дума. Ако въобще виждат нещо в историята, то е провалът на християнството като обществена сила. Те се плашат от историята. Затова нямат възглед и надежда за бъдещето.
А без надежда за бъдещето не е възможно да се започне една дългосрочна стратегия.
За да постигнат това, което Бог отваря като възможност, те трябва да се откажат от своето късогледо, екзистенциалистично очакване на края на историята, и да видят бъдещето като победа на Божието царство в историята и на земята. Победа във всяка област на живота и на човешката дейност. Но това означава цялостна промяна на техния мироглед. Това понякога отнема едно поколение (Вт. 2:14).
Когато християните осъзнаят тази възможност, която Господ отваря, моят приятел Жоро ще може да наеме добри и съвестни работници. Хора, които няма да го крадат. Които ще му служат вярно и добре. Спомняте ли си библейския принцип? ?Който служи, води.? Когато те му служат добре, те ще имат реална власт над него и над други като него. Власт, която е основана изцяло върху библейските принципи.
Тогава вече ще знам със сигурност кой ще управлява обществото през следващото десетилетие.