... приписват й заслугите на спасителка на нацията, на пазителка на бита и културата ни, обявяват я за традиционно вероизповедание на българите. На другата страна са критиците на горната теза, които най-често са набеждавани за предатели на българщината, за филистери или платени агенти на чужди влияния и интереси. Предвид това което следва в долуизписаните редове, недвусмислено мястото ми ще бъде определено във втората група и това ме радва, защото наистина съм проводник на чужди за православието идеи, а именно на идеите на Святия Триединен Бог. И макар това ми твърдение да е богохулно в очите на православните, съм готов да поема този риск заради Истината. Що се отнася до филипиката ми, то тя е насочена единствено срещу посредствеността и невежеството.
Предвид обширността на темата и малкият обем на тази статия е явно, че не претендирам за изчерпателност, което ще е въпрос на други разработки. Целта ми тук е да посоча основни теми за размисъл, провокиращи духовната тъпота на мнозина българи. Тази духовна атрофия е следствие на една повече от хиляда години инертност, оставила дълбоки следи в поколения българи.
Тези, които твърдят, че православието е традиционно вероизповедание за българите, историци или не, визират събитията от 864 ? 865г. Ще се спрем на този момент по долу, тук ще питам друго: Летоброенето на България от 864г. ли започва? Не е ли по-добре да приемем за традиционно вероизповедание на българите, култа към Тангра. Нали в крайна сметка точно този култ е бил отческата религия на 52-та болярски рода, които Борис I е изклал безпардонно. Доста християнско, нали? Това и подобни гърчове на покръстването се обясняват с репрезантивност от страна на княза, но пък няма спор, че между това, което днес се нарича православие и култа от преди 864 г. съществува валентност. Защо Борис I нямаше такива ?велики? законотворци, като Борислав Цеков, които да дадат ?чуден? закон в чийто чл.5 вярата в Тангра да се определи за традиционно вероизповедание, а другите изповедания за свободни. Какъв ли щеше да е чл. 3 (1), който настоява: ?правото на вероизповедание не може да бъде насочено срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите??, че ако стандарта за морал е традиционното вероизповедание какво е това ?народно здраве?, нали трябва да се вършат човешките му там жертвоприношения. Днес да не е по-различно? Днешните православни жреци се избиват и духовно и физически. Предците им са го правили варварски, но съзнателно, а наследниците им - фарисейски замаскирано.
След решаващата битка при Милвианския мост, близо до Рим през 311г., Константин става император. Така чак до смъртта му през 337г. християните се радват на уханна и топла пролет след дълга и студена зима. Приказните легенди за Константин и победите му следствие от силна вяра не се покриват с факта, че се кръщава едва една година преди смъртта си. Няма спор, че Константин, наречен Велики, е по-скоро велик политик, нажали велик християнин. Можем да кажем същото и за Борис I управлявал 5 века по-късно (852 ? 889). Нито Константин би станал император без християните, нито Борис I би закрепил владенията си ако българи и славяни не бъдат обединени от монотеистичното християнство. Да не говорим, че не би имал никога равноправно в дипломатическо отношение положение. Само 25г. след Константин, император Юлиян, наречен Апостат, отстъпва от християнството и прави всичко възможно да възстанови езическите култове. Пряко наследника на Борис I, Владимир Расате (889 ? 893), е запомнен с езическата си реакция. По този повод някои нездрави умове сравняват наказанието на Расате от Борис със изпитанието на Аврам, когато Бог поиска от него да принесе синът си Исак в жертва. И ако случката с Аврам и Исак има своето конкретно преображение в това, което Отец извърши със своя Син, но докрай, то случилото се с Владимир е просто отстраняване на пречка по пътя на държавната централизация. Централизация достигнала своята кулминация през X в., наречен от историците ни ?златен?. Тази политика на централизация дефакто се подържа още от самото раждане на официалната, държавна, православна църква през 870 г. на извънредното 4-то мартенско заседание на Константинополския събор (5.X.869 ? 28.II.870). Патриаршеският си титул придобива на църковно-народен събор през 919 г., но само за да укрепи зависимостта си от държавата и да узакони претенциите на владетелите за тотална власт. Какво да кажем за факта, че само след 30 г., вече княз, третото дете на Борис I, тъй нареченото ?дете на мира? вдига оръжие срещу Византия, от която българите приемат кръщение и то от тях поради стечение на някакви си природни и стратегически си обстоятелства. Тази война се смята от някои историци за ?първата икономическа война в средновековна Европа?, защото конкретният повод е преместването на българското тържище от Цариград в Солун. Може и да е икономическа, но не и религиозна. Не се води спор за някое църковно учение, става дума за по-високи мита и по-отдалечен пазар. Добре можем да пишем на сметката и наглост, проявена от Лъв VI Философ и толкоз. Явно е че системата на цезаропапизма заложена още от Констонтин Велики дава логични плодове. Нека за достойнството на кръста се трепят ?тъпите? рицари от западна Европа, където идеологията е папоцезаризъм. Нашите предци през това време активно упражняват риал-политик, и то във време, когато кардинал Ришельо е далечна, бъдеща проекция на Провидението. Та така от 894-та 30 г., че и отгоре Симеон Велики (893 ? 927) воюва с византийците.
От 1018г. до 1186г. България губи независимостта си и Василий II принизява статута на църквата от патриаршия на архиепископия, със седалище в Охрид. Патриаршията се възстановява на църковен събор в Лампсак, през 1235г. Въртележката на политическата игра носи отново дивиденти за управляващите, чрез религиозната манипулация над суеверния българин.
Никак не омаловажавам книжовното и архитектурно наследство, нито бляскавите военни победи на царете от първото и второто българско царство. В този смисъл обаче българите гледат с не по-малко уважение и почит към подвизите на хановете от езическият ни период. Днешното хуманистично общество отдава толкова значение на християнското ни наследство и култура, колкото и на наследството и културата на царствата от Двуречието, на древните гърци или на имперския Рим. Тук нямам за цел да разказвам историята на българските владетели, просто посочвам накратко мотивите на същите да приемат християнството. ?Удобната? религия им дава право без проблеми да си измиват ръцете от конкретни политически решения, а когато същата им пречи е пренебрегвана. Не един и двама свещеници, че и патриарси са опитали гнева на своите владетели, ако са били непокорни. Лобното място на царствения хълм в старата ни престолница, помни как в подножието й е намерил смъртта си не един патриарх, обвинил царя в безбожие. Работата е там, че колкото и да ми се иска Борис I да е приел искрено новата вяра фактите говорят повече в полза на блестящата дипломация.
Сега ще попрескочим някое и друго лето и ще поразгледаме православието в наши дни, като си обещаваме да се обръщаме към историята за помощ при едно или друго обстоятелство. Картината днес не е твърде различна. Независимата БПЦ е независима май само от Бог, всеки друг дълбае и нищи проблемите й, вижте ме и мен, с какво съм се захванал. Само дето аз мога само да си кажа мнението, но преди и това не беше възможно, за разлика от държавните ни мъже, които господаруват над БПЦ. Халал да й е на държавата БПЦ-то, нали все с нещо трябва да си успокоява съвестта. Пропита с езичество, окултизъм и магьосничество БПЦ пасва идеално на езическата българска държава. Така си върви от векове, православните ?свещеници? просто са заели мястото на прабългарските жреци. Кое му е християнското на един православен храм, който богохулно се нарича от жалките и нещастни лаици църква? Кое? Иконостаса ли, на чийто образи палят свещи и миряните молят за закрила. Това е пряко нарушение на първата и втората заповед:
Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир, или каквото да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди. Изход 20: 3-6
Всъщност образите по иконостасите имат точно толкова значение за молещите се, колкото и статуетките в езическите капища на прабългарите. Може би нещо друго да е християнско, защо не интериора на сградата уредена по старозаветен тертип, като същият иконостас, който вече споменах играе ролята на храмовата завеса, която Господ Исус премахна със смъртта си:
А Исус като издаде силен глас, издъхна. И завесата на храма се раздра на две, от горе до долу. Марк 15: 37, 38
Да не би пък да е сградата като постройка, събираща в себе си ?свята? енергия, но пък точно първообраза на тези храмове бе разрушен през 70 г. и то след пророчеството на Христос:
И като излезе Исус от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат зданията на храма. А Той в отговор им рече: Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам: Няма да остане тук камък на камък, който да се не срине. Матей 24: 1, 2
Както и да го кажа това няма никакво значение за искрено заблудените, все едно да пусна музика на глух или да показвам изгрева на сляп. Така всички ритуали, обреди, празници и обичаи са християнски, колкото за етикет, защото всичко в БПЦ е досущ езическо каквито са и душичките на последователите й. Точно поради тази причина неангажиращото православие допада на българите, ние сме християни от 864 г., твърдят те и точка по въпроса.
Деленето на клир и миряни пък е варварско светотатство. В този смисъл съвременната БПЦ е запецнала в средновековието и думата реформация се счита за мръсна. Ако това не беше така дори православните щяха да чуят, че всички християни са царско свещенство, поне според I Петрово 2: 5, 9.
и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа. Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина:
След всичко това ако речем, че православният култ е сплотявал и помагал на българите през петте века на османско господство ще сме по-точни в изказа си. Тъй както всъщност китайци, индийци или пък племената от Африка са благодарни не по-малко на своите си божества за дето са се освободили от ?християнските? колонизатори. Номиналното християнство на много българи не се различава по нищо от източните култове или от поклонението на кукурека от племената на долното течение на р. Конго. Това се отнася както за днешния ден, така и за миналото. Разбира се както сега така и в миналото е имало верни християни, които без шум и пищност продължават да изработват под Божието водителство своята есхатологична победа следвайки Великата заповед на Господаря и Спасителя Исус Христос:
Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин]. Матей 28: 18 ? 20
Съвременните ни законотворци и поклонници на православния култ нямат ни най-малка представа, че приписвайки огромни заслуги на БПЦ в исторически план, ограбват славата от Този, който я заслужава. БПЦ е бог за тези хора, тя е техен посредник и водител в поклонението. Това е тъй, понеже чистотата и простотата на християнските взаимоотношения в ежедневието им се чини твърде недостойна. Трябва да има пищност, изкуствена атмосфера и зловоние на тамян за да се почувстват християни. Литургията, според канона, трябва да отразява и да е достойна за небесното царство. Простотиите в една православна литургия, можем да наредим до магьосническото баене, защото тези които си въобразяват, че това е образ на небесното ще останат силно разочаровани.
За дългата хронология на разкола в БПЦ от 1989 г. до сега синода обвинява единствено и само управляващите. Това се отнася и по повод изявлението на същия орган, на БПЦ, по повод убийството на отец Стефан Камберов от Банско. Православните не поемат вина за нито едно злощастно събитие от най-новата ни история. Наричат ?църквата? и синода си святи. Немога да скрия отвращението си от дебелащината на хората наричащи себе си архиереи и служители на Бог, между тях и фарисеите разлика няма. Историческите заслуги на православния култ в историята на България се състои в това, че е държала на щрек истинската църква на Христос, неговият верен остатък. През всички тези векове малкото истински християни в езическата ни държава са поддържали жива искрата на благовестието. Срасналото се с държавата православие е голямата заблуда на българите. Ако като народ не се отърсим от този проблем и не сложим православието до многобройните култове, ще ни е трудно да вървим напред. Историческите последици от нашите решения са абсолютна реалност. По този повод съм убеден, че всеки мислещ човек е забелязал гърча на народите приели култа на източното православие. Повечето от тях са бивши соц. страни. Нашите решения днес имат проекция в бъдещето, това никой не може да отрече.
Още от самото си създаване православието е уродлива форма на християнството. Държавата (Византия) проводник на тази отвратителна ерес, през цялата си история се е тресяла от политически и икономически катаклизми. Ако някой твърди че ставащото във физическия свят не е отражение на духовното е лъжец. Византия загива трагично с падането на Константинопол на 29 Май 1453г. Византийците не прозират, че правейки османските турци арбитри в политическите си борби всъщност ги превръщат в свои господари. Българите също подценяват завоевателните стремежи на друговерните агресори. Пътешественик минал през земите ни в XVI в. отбелязва, че съществували ?три Българии ? Търновска, Видинска и Добруджанска?. Каквото и да кажа в тази връзка ?християнските? Византия и Балкани не са могли да устоят на напора, защото чисто и просто домовете на тези народи са си живеели езически, каквато е била и държавната им религия. Ролята, която днешните историци отдават на православието е мит. Най-важната причина поради която същите не могат да изрекат истината за православието е просто защото не познават Истината.
В крайна сметка православието е отражение на духовната зрялост на нацията ни. И ако сега този мерзостен и прелюбодеен за Господа култ е обявен от закона за традиционен, съм убеден, че в бъдещето той ще потъне в забвение, като най-незначителна секта. Това не е пророчество или добро пожелание. Това е моята есхатологична увереност. Християнството, основано на лични взаимоотношения, ще расте от домовете, защото семействата на християните ще учат децата си в пътя на Господа, без да правят и най-малак компромис с която и да било езическа традиция, защото сме първо християни и после българи. И така поколение след поколение историята ще върви към логичния край, когато Църквата ще си възстанови изгубените в Адам, но възстановени в Исус права над света.
После, настава съд, а той е едва началото!
Петър